Баце Гоши е на гурбет... некъде из чукарите на Витоша планина, между София и Самоков... Приказка! Природа, чис" въздуй, врабченца има секакви и цел ден не спират да пеат, даже и коги гръми и трещи... се пеат и ми пълнат душата.  И денем и нощем се пеат... Душички благи! И не само врабченцата... Пчелички, мухички, кОмарчета, буболечки разни, пеперудки... секва напас" , ама на мене ми е благо, дако работим. Тихо, нищо друго не чуем, освен врабченцата, пчеличките и металния, дращещ звук на мистрията и звънкия чук. Да съчетаеш полезното с приятното, нали така се вика? :) 

Тука, дека спим е малко мизерия, ама на мене ич ми неа... 
 
Ако се чудите кво работим, каменар съм. Нема се фалим, оти не а за фалба, неблагодарна работа, ама кво да напраим, като го обичам тоа пусти камик? Естествен, от природата... Трудно, мъчно, ама после като стане готово и го погледнеш и сърцето ти заскача... тръпка голема!   
Та приказката ми беше за чукарите и изобщо за Природата. Тама, къде нема кой да те препцува, кой да ти дига нервите и да се натоварваш с звуците на техническио прогрес и забрЪзаното ежедневиеа.    Само врабченца. И пчелички.     Се едно съм у неква приказка. Изпитвам душевен оргазъм! Да нагазим бос заран рано у студената росна трева... Немом да опишем чувството!    Други ора въз мене нема. Нема лицемерие, нема подигравки, нема лъжи и политики. Нема нищо. Само я! Само я, чука, мистрията и работата.   И врабченца и пчелички.   Сеги съм си направил мезе, имам и рикиа... Имам и народна музика... Берковската музика и орк. Видин. Оти оно след тежък ден требва човек да отпущи. Да пийне, да "апне, да му олекне на душичката... Ама лично я без музика не можем. Народна музика! Сичко друго е под черта! За пиенье у домашни условия или кЪ му викат "Битов алкохолизъм", си требе читава музика... За мене това си е народната музика!    Некои викат, оти самотата убива, ама я сакам, ако некоги че мрем, те така да умрем - у сред Природата, с рикиа и мезе и с народна музика!    И с врабченцата и пчеличките!    Заради тегавия живот и материалните необходимости и изгъзици, къде вече сме нги роби, сме забравиле що сме на таа пуста земя.  Забрвиле сме че сме ора. Превърнале сме се у роботи... Като конье с капаци сме - тръчаме секи ден и не гледаме около назе кво става... А въз насе има много да се види, ама ниа сме си кьорви конье.     Не проумеваме, оти у момента коги изгубиме връзка с Природата , от назе вече нищо не става... Ниа сме умреле преди да се родиме! Изпразнили сме се от съдържание. Немаме душа.     От много годин" насам можем да кажем че съм богат! Не с пари, а с пълна душа и усещания, къде бех забравил... Бех дете, коги за последно съм се чуствал така.     Бацета и бацки, живейте като ора, не като роботи! Недейте да ви е срам да одите боси, па ако ще и да е у центаро на Градо! Недейте да ви е срам да се наведете да пиате вода с пълни шъпи от барата , дека извира 500 метра по-нагоре. Недейте да тръчате като улави по морето у лудницата и да арчите гръбави пари та да се топнете у смърделата вода, а да нещете да идете из чукарите и да разберете за кво сте живи... Недейте забравайте да научите децата си да живеат истински, като ора, а не като консуматори!     Аде стига съм ораторствал :)    Наздраве на сички и с акъл!